Просто така
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата.
Нарисувай ми сянка, която навек да ме следва.
Нарисувай ми мост, който вързва на възел сърцата.
Нарисувай ми мир, мир с безпричинна победа.
Пожелай ми, каквото дори и на враг не желаеш.
Пожелай ми надежда, че всичко при мен ще се случи.
Пожелай ми добро и дано добро да познаеш!
Пожелай ми причини, от които в живота да уча.
Напиши ми писмо, в което звучиш като птица.
Напиши ми писмо, дето спомени мили завръща.
Напиши ми писмо, да потрепват звездите...
Напиши ми писмо,в което ще се прегръщаме.
Запомни ме такъв, какъвто ме знаеш.
Запомни ме с добро, когато вече ме няма.
Запомни ме различен от това, което мечтаеш.
Запомни ме! Паметта е от нас по-голяма...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
