Jan 12, 2024, 8:08 AM
Просто така
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата.
Нарисувай ми сянка, която навек да ме следва.
Нарисувай ми мост, който вързва на възел сърцата.
Нарисувай ми мир, мир с безпричинна победа.
Пожелай ми, каквото дори и на враг не желаеш.
Пожелай ми надежда, че всичко при мен ще се случи.
Пожелай ми добро и дано добро да познаеш!
Пожелай ми причини, от които в живота да уча.
Напиши ми писмо, в което звучиш като птица.
Напиши ми писмо, дето спомени мили завръща.
Напиши ми писмо, да потрепват звездите...
Напиши ми писмо,в което ще се прегръщаме.
Запомни ме такъв, какъвто ме знаеш.
Запомни ме с добро, когато вече ме няма.
Запомни ме различен от това, което мечтаеш.
Запомни ме! Паметта е от нас по-голяма...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И за мен това е издребняване. Селинджър има разказ “Човекът, който се смее” по едноименния разказ на Виктор Юго. Сега, който има време да търси под вола теле би казал, че разказът на Селинджър се казва “Смеещият се човек”, а този на Юго - “Човекът, който се смее”. А който няма време да издребнява, просто чете. 😊
-
Майсторе, сетих се за един виц по този повод: "Светулчо, защо си гипсиран? От светулка на светулка, от светулка на светулка и на фаса на горския..."
-
Добър стих.
Поздравявам те.
ПП
Относно цирка в коментарите - толкова енергия е вкарана тук, че може да стигне за потреблението на тока у мое село пуне за ден 🤣
А сега сериозно - ми, на простотия ме избива, нема сми 😜
Но за метамфетамини с афторско право, я не знам, виш, аку е творба, тогиз си е кражба и си требе кютек, но ф случайо 'ич не е такваз работАта 🤣
Аре, чау ут мен 🙃🤣🙃 -
И Акеми казва, че аз съм търсил внимание... А тук е по-тиха и от мушица... хора, какво ви става? Сякаш държите авторски права за по половин милиард долара....
-
Смей само да напишеш "тиквичке" и половин Хамерика ще ти скочи!
-
Само дето въпросният никога не го е употребявал преди мен
-
https://tanyaivanova.blog.bg/poezia/2015/09/14/kak.1391669
-
Чувал съм, че истинските творци имат голямо Его. И поне една обожателка, която да им го вдига.
Сега и аз си вдигам егото... чакам си обожателката.
...без да се блъскате, моля - една по една. -
Така както някои велики поети наричат музите си светулки, аз нарекох дъщеря си в друг блог още през 2012 г, оттогава доста се осветулчиха
Как
Малка ми светулке,
как да те даря
с повече отколкото умея?
Във дъжда c качулка,
в тъмното c искра,
във бедата с някаква идея.
В твоите очи
аз съм смел герой,
който побеждава злите сили.
Ако замълча,
ти кажи ми кой
ще те брани и ще те закриля.
Искам да съм с теб,
ала няма как
да те нося щом е пътят труден.
И да съм отпред
пред откоса чак
щом те целят хищните куршуми.
Малка ми светулке,
драсвам този стих,
да ти кажа колко те обичам.
Звуци от цигулка
в сърцето открих
и на тебе нежно се обричам.
Малка ми светулке,
във света голям
нека срещнеш само мили хора.
Но ако не срещнеш,
питай ти без срам
и търси доброто без умора.
08.05.2012 18:57
Между другото ако ще се заяждаме за датата стихчето е още по-старо, това е моментът на последната редакция -
хахах... така е, щото мнозина мислят и творят матрично.
Аз, обаче действително съм неподражаем, щото пиша различно... хахаха..
п.п. че и рима има в коментара ми. -
Трудно е да се каже. Ако се разровим, може неподражаемият да се окаже подражател.
https://otkrovenia.com/bg/stihove/na-arenata-vsichko-e-yasno -
А, "светли рими" цъфнали и в мъглата на г-жа Йотова. Тя ли си ги е стелнала или на нея са й ги стелнали. Значи каквото си стелнеш...
Папиларните линии на дланта - голямо гадаене пада по тях -
Май няма да остане нито един.
https://otkrovenia.com/bg/stihove/analiz-na-myglata
https://otkrovenia.com/bg/stihove/bratya-po-pero -
И какво правим сега? Както виждаме, повторими са и не са единствени, десетки са, само в тоя сайт или стотици. Конкретният пример е налице. Ако почнем да издирваме кой пръв използвал всяка повтаряща се фраза и изтрием останалите заедно с профилите на авторите, като ги обявим за плагиати, ще започне един лов на вещици, след който накрая ще остане само един. (Да позная ли кой!:*) Както в оня филм, в който безсмъртните си режат главите с мечове.
-
В Бг мама дали няма още примери, Валери? Айде да не издребняваме. Терзийски ти е достатъчен. Пък и той е ваше създание. Аз нямам бащици в писането и както го усещам така го пиша. Не се съизмервам нито състезавам. Поезията е чувство, усет. Нека не си разваляме добрите усещания и като човеци, а? 🙂
-
.Проблемът е в това, че метафорите при всеки човек са единствени и неповторими. Те са като папиларните лиии на дланта. Нямат аналог в която и да е чужда длан.
-
Какъв е проблема, не разбирам. Някакъв израз - подари ми небе, и ??????
-
Много повече са:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-17
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-1
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-5
https://otkrovenia.com/bg/stihove/izgrev-25
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-10
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-2
https://otkrovenia.com/bg/stihove/hapche-za-syn-2
https://otkrovenia.com/bg/stihove/podari-mi-16
https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-me-syzdade
https://otkrovenia.com/bg/stihove/moga-17
Важното е всеки да подарява свое небе по свой начин. -
Значи стават четири....🙂
-
Вальо, тук са три "подарени" небета:
https://liternet.bg/publish17/ev_lambreva/skok/podari.htm
https://www.facebook.com/shtipkashastie/photos/a.1670987756510519/2716570251952259/?type=3&locale=hi_IN
https://www.facebook.com/watch/?v=458680544662096
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
