Просто твоя
Да бъда адекватна, хладнокръвна,
когато твоят дъх пълзи горещ по мен,
когато с няколко целувки ще ме сбъднеш
и като ангел ще политнеш окрилен...
... Не мога! Нито искам! И не трябва.
Срещулюбовно нямам сили да вървя.
Минутите, в които съм реална,
са само тези - тук и с теб сега.
Единствено, когато няма мисъл
или единствената мисъл си ми ти,
животът спира да е дяволска измислица
и придобива вкус на ментови мечти,
чиято свежест ми напомня следдъждовие.
Светът ухае ми на теб и на липа.
Ти си любов – тринайсет месеца в годината.
А аз съм твоя. Просто твоя. До смъртта!
© Катерина Кайтазова All rights reserved.
