Просто зрител
Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени.
Но помня, че съм вадил нож. Тъй играех си със своя демон.
И чудих се на всеки сляп. Във болката за чужди грижи...
Че къса от сърцето хляб. И се моли за бездомни ближни.
А не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Ти прости си, че си бял от студ. Ще останеш просто зрител!
© Аз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти много, Миночка! За пореден път ми споделяш по толкова чувствен начин това, което мислиш! Бъди здрава!
-
Да, в крайна сметка,всички сме зрители на живота си!Дълбоко, проникновено и написано от духът на душата ти!Сигурно е много стар и мъдър щом твори по този начин!Поздрави!
-
Благодаря ти, Санвали!
-
Да, така е, оставаш зрител! Поздрав Васил, хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
