Простор за сънища
Пак се залутах. От къде да започна?
Неочаквано всичко се промени.
Сега съм друга. Събудих се боса.
Ходех на пръсти по свойте мечти.
Знам, домогвах се пак до съня ти.
Бях момиче, вълшебства открило.
Птиче бях почукващо на стъклото,
късче луна под крилото си скрило.
Бях всичко и нищо. Сън и реалност.
Откъснат лъч от далечна звезда.
Оказах се ангел на земята паднал
…очи да отворя, да напусна съня.
Вече будна, сред цветята излизам.
Простирам своите сънища несънувани.
В утрото с капки сълзи ги защипвам…
Ти промени ме…а мечтите отплували...
