Простори
С кристални мрежи вятърът оплете
съня на влюбени и пеперуди.
И каца мисълта ми пъстрокрила
на бузата ти — и те буди.
Полита, като нежен цвят,
сърцето, избрало пътя на цъфтежа.
Една усмивка се заражда
и гони от сълзите скрежа.
Тече реката на живота —
солена е като море,
а някъде дълбоко в нея
покълва радост и небе.
И плуват истини, кат рибки,
в пасажи дивни от лъжи,
а времето — рибар без име —
в лодката си ги реди.
А залезът целува тишината,
узряла в твоите очи,
и само пулсът на душата
с весла от вяра в лодката стои.
Людмила Стоянова
© Lyudmila Stoyanova All rights reserved.
