Apr 7, 2016, 10:49 PM  

Просветление 

  Poetry » Parody
740 0 6

Редят се лесно сухи рими,

от сухотата - ожаднях!

Празна мисъл в букви неми

от куха блудкавост - заспах!

 

Какво ли е да си прокълнат,

от тази страстна суета,

да чакаш нещо да покълне

в обърканата ти душа?

 

Разлято чувство, на импулси

изпило мрачен опиат.

От него всичко свято съхне,

пренесено в изстинал свят!

 

Стоя посърнала с молива,

не идва, няма откъде,

бистра муза – самодива

на светло да ме изведе!

 

Всеки ден напук римувам.

И става чудото – погром!

От истината боледувам:

че талантът ми е гном!

 

 07-04-2016 г.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Защо си промени стихчето!!!
  • Много проницателно Белла, но противопоставянето е разрешено в поезията. Уважавам мнението ти - и го променям.
  • Прекрасен стих, Деси! Колкото до "бистрата муза"....и аз я ползвам честичко .
  • Оксиморон, Белла Усмихващо стихче!
  • Сега е редно да вземем да започнем да лекуваме лиричната ти героиня от болестта и, като и внушим, че талантът и не е гном, а ... великан... или исполин... титан...
Random works
: ??:??