Просветление
Редят се лесно сухи рими,
от сухотата - ожаднях!
Празна мисъл в букви неми
от куха блудкавост - заспах!
Какво ли е да си прокълнат,
от тази страстна суета,
да чакаш нещо да покълне
в обърканата ти душа?
Разлято чувство, на импулси
изпило мрачен опиат.
От него всичко свято съхне,
пренесено в изстинал свят!
Стоя посърнала с молива,
не идва, няма откъде,
бистра муза – самодива
на светло да ме изведе!
Всеки ден напук римувам.
И става чудото – погром!
От истината боледувам:
че талантът ми е гном!
07-04-2016 г.
© Десислава Вълова All rights reserved.
.
Усмихващо стихче!