Просветване
Умира в мен човекът, като куче
и хищникът заголва остър зъб.
Това което някога съм учил,
днес прави ме, невеж или пък тъп.
Човещината днес е диагноза.
Наученото – разпиляна прах.
Светът живее вече по прогноза
за бедствия, за ужас и за страх.
Неуките диктуват правилата.
Другите ли? Те са на гурбет.
В бурени превръщат се цветята,
а в хищник, оцелелият човек.
Всеки става роб на интереса
и следва нежелани правила.
Чувствата, достойнствата, къде са?
Всичко е пари или война.
Адът е курорт след житието.
Доброто като грейпфрута горчи.
И ако нещо някъде просветне,
то са оголени до острота зъби.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
