Просъница
Ти тръгна пак и всичко опустя.
Удави дъжд в градината цветята.
Замлъкна в миг на птичката гласа
и песента остана неизпята.
Във стаята се движа мълчешком.
Задрямвам с наште мигове, приспани -
как привечер, до мене, шепнешком,
затопляше студените ми длани.
И тегне във душата ми печал -
отново дълго трябва да те чакам.
Навярно несъблякан си заспал
и хлипаш във просъница разплакан.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
