Просъница
Ти тръгна пак и всичко опустя.
Удави дъжд в градината цветята.
Замлъкна в миг на птичката гласа
и песента остана неизпята.
Във стаята се движа мълчешком.
Задрямвам с наште мигове, приспани -
как привечер, до мене, шепнешком,
затопляше студените ми длани.
И тегне във душата ми печал -
отново дълго трябва да те чакам.
Навярно несъблякан си заспал
и хлипаш във просъница разплакан.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
