Протест
...защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
Н. Вапцаров
Понякога теб ти се иска
да чупиш, ругаеш, кипиш!
Дълбоко в гърдите ти плиска
гневът на прибойни вълни.
Във своята болка и горест
ти стъпиш ли малко встрани,
веднага те връзват и скоро
те вкарват във клетка на Рис.
В гърдите протест се надига,
вулкан от печал те души
и въздухът сякаш не стига,
макар че вън пролет цъфти.
Разбираш тогава, че малко
познаваш живота суров.
Сърцето се свива от болка,
от тази нелепа любов.
Дочуваш ти някъде песен
над ширните ниви ехти
и чувстваш как вятърът леко
вълнува житата. Уви,
от своя затвор ти не виждаш
красивия слънчев простор
с далечни планински вериги
где пее на буките хор.
И пак, сякаш някаква сила,
те вдига в приоблачна вис
и болката с жаждата дива
изливаш на белия лист.
В душата ти светли огньове
разпалват протеста, димят,
свободно да литнеш нагоре
в простора от слънце залят!
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истинско е, много истинско!
-
Браво!
-
!!!
-
Чудесни сте! Благодаря сърдечно за отзивите!
-
Усетих емоцията, често я преживявам.Силно, по Вапцаровски!
Сърдечни поздрави!
-
Харесвам стиховете ти, патриотични и вълнуващи. ПОЗДРАВ!
-
Приятно е да гостувам на твоите страници.Страхотен домакин си!И толкова гостоприемно посрещаш своите посетители, и такава духовност им предлагаш, че държа да те поздравя!
-
Я люблю тебя, жизнь!
Почему ты ко мне не взаимна?!
Много ми хареса! От гражданската и човешката позиция - до майсторството на стиха! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
