Протест
...защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
Н. Вапцаров
Понякога теб ти се иска
да чупиш, ругаеш, кипиш!
Дълбоко в гърдите ти плиска
гневът на прибойни вълни.
Във своята болка и горест
ти стъпиш ли малко встрани,
веднага те връзват и скоро
те вкарват във клетка на Рис.
В гърдите протест се надига,
вулкан от печал те души
и въздухът сякаш не стига,
макар че вън пролет цъфти.
Разбираш тогава, че малко
познаваш живота суров.
Сърцето се свива от болка,
от тази нелепа любов.
Дочуваш ти някъде песен
над ширните ниви ехти
и чувстваш как вятърът леко
вълнува житата. Уви,
от своя затвор ти не виждаш
красивия слънчев простор
с далечни планински вериги
где пее на буките хор.
И пак, сякаш някаква сила,
те вдига в приоблачна вис
и болката с жаждата дива
изливаш на белия лист.
В душата ти светли огньове
разпалват протеста, димят,
свободно да литнеш нагоре
в простора от слънце залят!
© Иван Христов All rights reserved.
