Противоестествено
Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден,
душата търси хладната развръзка.
Сънят все бяга нямащ вид на уморен,
упорства и в мислите дълбае дръзко.
Градът е в плен на шумния си глад
не чувства нотите на светлината.
Потънал в охолство и нечут разврат,
изгубва усет и стремеж към свободата.
Градът в безумство, крайно оглупял,
отхвърлил най-върховния Владетел.
Издига себе си до край неразпознал,
че утре може да е само прах и пепел.
© Мария All rights reserved.
