Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът,
не искаш нищо, нищо, нищо:
тъй светлината често мрака
ревниво преди изгрев нищи.
Но повече от всичко плашат
очите ти, безмълвни, слепи:
нали лавините най-страшни
клокочат под спокойни преспи...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
