Противостояние
Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът,
не искаш нищо, нищо, нищо:
тъй светлината често мрака
ревниво преди изгрев нищи.
Но повече от всичко плашат
очите ти, безмълвни, слепи:
нали лавините най-страшни
клокочат под спокойни преспи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
