9.05.2012 г., 16:32 ч.

Противостояние 

  Поезия » Любовна
730 0 11

Говоря ти, ала едва ли

и с половин ухо ме слушаш:

дъждът напразно сякаш гали

повехналата теменужка.

 

Душа облегнала на лакът,

не искаш нищо, нищо, нищо:

тъй светлината често мрака

ревниво преди изгрев нищи.

 

Но повече от всичко плашат

очите ти, безмълвни, слепи:

нали лавините най-страшни

клокочат под спокойни преспи...

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления и от мен, Иво!
  • !!
  • !
  • Благодаря ви:

    zelena (Силвия Райчева)
    Katriona (Кети Рашева)
    elenasim1 (Елена Петрова)
    oksimoron (Чомолунгм Матерхорнов
    voda (Елица Ангелова)
    liliv (Лилия Велчева)
    galina999 (Галина Иванова
    valia1771 (Ивон )
    ria (Гергана Иванова)
  • !
  • Ох... болка в сърцето е твоята поезия!
  • ! Поздрав, Ив!
  • Тези безмълвни очи са само едно предизвикателство.
    И знаеш, че ще проговорят...
    Привет, Рицарю!
  • Присъединявам се към Галка. Поздрави от дома! Очакваме те, с обич!
  • С поздравления, Ив!
  • Понякога с най-близките си хора разговаряме сякаш на различни езици. Минорен си тук, но като знам какъв чаровник си, ще стопиш ледовете. А и жените сме единствените същества на този свят, харесващи да ни лъжат красиво.
    Чакам развръзката.
Предложения
: ??:??