Sep 8, 2009, 8:12 PM

Провал

  Poetry
881 0 1

 Равнозначен е триумфът на провала,
 когато деградира същността ти,
 пък ти  целуваш демоните в ада
 и не желаеш да послушаш съвестта си.

 Бавно се погуби, но защо ли?
 Продаде ценността си за стотинки,
 а някога говореше за вяра
 пред дребните покварени душици.

 Сега с охота само им слугуваш,
 просто да извличаш дивиденти,
 дори и с тях ти няма да заслужиш
 нечии възкръснали надежди.
 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...