Проводих душата ти да си отиде!
* * *
На Баща ми (посмъртно)
Не знам, не мога да заплача,
макар, че къпя се в тъгата,
един самотник в мислите ми крачи
с надеждата да мине под дъгата...
Прехапал устни - сълзите напират,
буца е заседнала в гърдите,
а демоните вият и... не спират
и ритат с яростни копита...
Боли! Баща ми си замина,
склопИ очи - унесе се - заспа,
до него бях за да я видя,
душата му, как тихо отлетя...
Промъкна се край мръсния прозорец,
пердетата потръпнаха едва
и... полетя към "Светотвореца",
сред облаци и чиста синева...
Не знам, не мога да заплача,
а гърлото е стегнала тъгата
и в мислите си виждам се да крача
с надеждата да стигна до дъгата...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
