Прозорец - киноекран
ПРОЗОРЕЦ - КИНОЕКРАН
Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш че някой заснел е
част от света, в едър план.
Лежа си спокойно в леглото
и гледам на педя от мен
как вятърът люшка пердето,
как кима ми клонът зелен...
Под стряхата паяче малко
надолу-нагоре пътува.
Ще падне, си мисля, и жалко,
но няма, така ми се струва.
Изплело си тънката нишка,
то спря се за миг да почива.
На пейката моята книжка
разтвори листа като жива
и - ха от почуда да ахна,
пред мене, току над асмата,
щъркел с крилата си махна
и полетя към реката.
Другаря си сам ли в гнездото
оставил е?... Я да погледна...
Не, няма го. - скръцва леглото
и аз се наемам да седна.
Вятър повява. Размята
на простора чаршафа изпран.
Слънцето плиска позлата
въз прозореца - киноекран.
Протягам ръце мързеливо -
с лежането май прекалявам.
Но поне от леглото, на живо,
част от света наблюдавам.
© Юлияна Донева All rights reserved.
