Прозорец към приказки
Любопитна като мъничко дете
през голям прозорец аз надничам,
търся към мечтите нещо да ме отведе,
към приказките мислено политам.
Погледът ми спира тук и там,
поляни със цветя, сладникаво ухание,
с отворени очи потъвам в този блян,
да се събуждам - нямам и желание.
Приказно блести полето,
обляно в слънчевата ярка светлина,
лъчи пронизват ми сърцето
и изсушават всяка мъничка сълза.
Като бистър воден ручей
красотата радостно звъни
и усмивката, при всеки случай,
жадно ме приканва: "Остани!".
Но крехка капка изведнъж
нежно върху моята ръка се спря,
ах, този неочакван дъжд
как набързо всичко разпиля.
"Навън вали", от кухнята извика мама,
а аз събуждам се от моя сън,
прозореца затварям - вече съм голяма,
че нали вали навън...
© Радостина Димитрова All rights reserved.
