blackink (Радостина Димитрова)
17 92
28.07.2013 г., 15:06 ч.

Прозорец към приказки 

  Поезия » Друга
1177 0 5

Любопитна като мъничко дете
през голям прозорец аз надничам,
търся към мечтите нещо да ме отведе,
към приказките мислено политам.

Погледът ми спира тук и там,
поляни със цветя, сладникаво ухание,
с отворени очи потъвам в този блян,
да се събуждам - нямам и желание.

Приказно блести полето,
обляно в слънчевата ярка светлина,
лъчи пронизват ми сърцето
и изсушават всяка мъничка сълза.

Като бистър воден ручей
красотата радостно звъни
и усмивката, при всеки случай,
жадно ме приканва: "Остани!".

Но крехка капка изведнъж
нежно върху моята ръка се спря,
ах, този неочакван дъжд
как набързо всичко разпиля.

"Навън вали", от кухнята извика мама,
а аз събуждам се от моя сън,
прозореца затварям - вече съм голяма,
че нали вали навън...

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??