Прозорецът със закованите крила
Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи,
че да получи
възможност за миг да е сам.
И щом из вратата
с припряност позната
излизаха всички навън,
прозорецът горе,
крилата разтворил,
политаше като в сън.
И дълго в простора,
де нямаше хора,
а само звезди и слънца,
летеше, летеше,
и истински беше
щастлив, сам със свойта мечта.
Но тази голяма
мечта бе измама –
илюзия някаква, блян -
че стар и раздрънкан,
отвътре, отвънка
бе с гвоздеи той закован.
Прозорецът горе
е вечно затворен,
с опушени, мътни стъкла.
Години се нижат
в тревога и грижа
по свитите, болни крила.
Боята му блажна,
напукана, влажна
от дъжд, от конденз, от сълзи,
се рони и пада -
той... вече не страда:
нощ тъмна към него пълзи.
Но в миг бурен вятър
листата размята,
в стъклата захвърли ги с бяс.
Прозорецът трепна,
огъна се сепнат,
усетил пак старата страст.
Пирони ръждиви
сред писъци диви
на буря и чам разхвърчан,
се разпиляват –
прозорецът става
отново крилат, размечтан.
Но скоро се спира,
крилата прибира,
къде ти с тях той ще лети!
За друго съдбата
му връща крилата -
в тях да люлее звезди!
© Венета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз благодаря за добрите очи, с които погледна тези стихове, скъпа Меги! Поздрав!
-
Благодаря ти за това уникално преживяване, Венета, почувствах всеки стих!
-
)) Благодаря, Росица! Честит имен ден! -
Хареса ми този летлив прозорец!
-
Нека да вярваме, скъпа Мина! Макар че в историята на прозорците, както и в тая на човеците - и приоритетите, и мечтите с времето се променят. Поривът към летене се сменя със съзнание за смирено служене ...А звездите - звездите са само екстри в един пълноценно и смислено проживян живот.
Благодаря ти за хубавите думи, скъпа Мина! Поздрави! -
Тъжно, но трябва да вярваме, че всеки полет за миг може да се осъществи...
Много харесах! -
Благодаря, поете! Хубав да е денят ти!
-
Ех, какъв коментар - как да не се усмихне човек, наивно щастлив -как да не благодари от сърце!
А котката вече е с две котета - наистина! Пухкави, бели, с огромни сини очи - очите на татко сиамец Лозата пълзи по кирпича на старата къща, далече от винкела; два едри грозда слънца се оглеждат в прозореца и той разлюлява крила да пази зрънцата от черните птици на клона. А нощем може би отново лети. Не знам...не съм сигурна, но няма да питам бялата котка с изумрудените очи - тя пази дълбоко нощните тайни на нашия двор и свещенодейства - не само по Коледа.
Поздрави, непознати приятелю - ценя есеистичната багра в чудесния ти стил, точната употреба на думите, чувството за мелодия и за ритъм, за дозировка и надграждане - рядко съм срещала такъв усет за словото. Сполай ти за добрите думи! -
Броят се на пръсти авторите, които със сладкодумното вълшебство на словото си ни правят съпричастни и почти физически присъстващи в реалността, която обрисуват. Без никакво колебание считам, че един от тези автори сте Вие. Ярките и запомнящи се алегорични образи, силните философски и художествени идеи и неповторимият стил на изказа ни дават онази сгряваща смесица от носталгичност, доброта, мъдрост и оптимизъм, от която толкова много се нуждаем напоследък. И искаме да знаем дали старият прозорец ще може пак да изскърца с мечта за полет, дали нежният зелен филиз ще стане след сто години пак мощна, внушителна лоза и дали пухкавата, снежно-бяла и изумрудено-зеленоока котка пак ще чака на прага следколедното завръщане... Най-искрен поздрав!
-
Благодаря за емоцията, с която откликна, скъпа Миночка! Поздрави!
-
Това, направо си е жива прелест!Поздравявам те!
-
Благодаря, Габриела! ☺
-
Поздравления! Възхитително е!
-
Благодаря ти, Ани! Толкова си мила! Прегръдки и от мене!
-
Съжалявам за закъснението - ползвах отпуската си във вариант "без таблет и телефон". Ако предложението Ви все още е в сила, разбира се, че съм съгласна. Благодаря Ви за номинацията! Поздрави!
-
Здравейте, Венета,
Вчера ви написах лично съобщение, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в Eurochicago.com. Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. (Ако не ми отговорите навреме, на мястото на вашето стихотворение ще бъде публикувано друго.)
С най-добри пожелания,
Мариана Христова
редактор на изданието -
Благодаря, Ивон! Поздрави!
-
Поздравления!
-
Благодаря, Лебовски! Поздрави!
-
Чудесно! браво!
-
Благодаря ти, Белла, за поощрителните думи!
-
Цеци, Краси, благодаря ви! Поздрави!
Краси, няма нищо от философската углъбеност и диаболизма на Далчев - моят образ е светъл, мечтателен и романтичен, но и спокоен, търпелив, примирен - и толкова човечен! Поне така е замислен, а ...знам ли,може и друго да се е получило... Но признавам, Далчев ми е любим поет))))) Благодаря ти за отношението! -
Аплодисменти!
-
Рядко четем такова нещо! Може би само при Далчев!
Браво! -
Поздрави, Ели, благодаря ти!
-
И тук прочетох с наслада, Вени.
Сърдечен поздрав! -
Благодаря, Наташа. Всъщност аз се опитвам да пиша отскоро - от преди година и нещо - заради приятелите си в един друг блог. Хареса ми общуването чрез стихове и отзиви за тях - всичко е много позитивно и сърдечно; намерих много сродни души. Благодаря им - благодаря и на тебе,силни думи си избрала, но стоплят!
Ани, мила, ще чакам с нетърпение! -
И тъжно, и прекрасно, а финалът е чудесен. Венета, това е едно от най-стойностните произведения, които съм чела някога. Никога не спирай да твориш!
-
Ох, искам да видя котето!!! Да ти пратя сиамката Мими да ти позира
И...ти благодаря, Ани, много си мила и както винаги - от обич изричаш силни слова!!! -
Много благодаря: Вики, Рада, Мая - за топлите думи и за поощрението!
-
Майсторски написано! Браво и от мен!
-
Браво и тук, Вени!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
