nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Oct 26, 2018, 12:57 AM

Прозрачно 

  Poetry » Love
529 4 4

Защото
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам.
И двамата забравяме за тръгване.
Оставяш се.
На меките ми устни и
ароматът ми – да се стекат по шията,
а капките,
изгарящо дихание,
са трескаво във търсене на милост.
Кожата –
превръща се в съзнание,
попива с алчна ненаситност
детайлите
за първата си памет
на изпаднали в зависимост.
В това сме истина –
отдадени, прозрачни
и чисти в чувствата си, до сакрално.
Когато от опиянение не знаеш,
дали сме спомен,
сън
или реалност.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??