Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
Oct 6, 2011, 9:24 PM

Прозрение 

  Poetry
530 0 8

Страхувам се, че времето прогонва
на твоя глас залудналия див копнеж
и в жадната ми саморасла нива
след бурите се спуска пак дъждец.
Веднъж била ли си ми нота дивна
и музика във мойта междина,
край синорите ми пак никнеш нежна
със незабравките от синева.
А аз страхувам се, че все те виждам,
каквато искам ти да си за мен,
а всъщност истината я пропускам,
че ти, любов... си по-различна днес.
Че твоята непремината пътека
все повече разделя ме от теб,
и времето, в което пак на път поела,
не се побирам вече в длани две.
... И  казвам си, от днес ще съм реална,
да не мечтая и да виждам всичко както е...
ала, уви... в очите ми е все безкрайна
пътеката, извеждаща ме в твоето небе.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искренно се зарадвах слад прочета!Много ми хареса!
  • Ех, тази трънлива пътека към нечие звездно небе - колко души е погубила и колко възкресила!
    Поздрави, Джейни!
  • !.............
  • Благодаря ви!
    Предпочитам, да мечтая пред реалността
  • "Веднъж била ли си ми нота дивна
    и музика във мойта междина,
    край синорите ми пак никнеш нежна
    със незабравките от синева."

    Пак една носталгия дочувам,но горните редове са светлинката.
    И мечтай,Джейни,нали мечтите са за това,за да се сбъдват
    Прегръдки!
  • !!!
    http://www.liveinternet.ru/users/3381073/post187777689
  • Ех, Джейни, есента е изсипала тъга над поетичната ти нива... но поантата е много хубава
  • Момент на прозрение ни връща в жестоката реалност. Но за къде сме без мечтите си? Мечтай и бъди щастлива!
    Поздрави,Жени!
Random works
: ??:??