Живея със такъв наивитет,
какъвто и Сервантес не познава.
Светът е сляп, нo знае две и две.
И съществува без да се раздава.
Подкупва със специален сладолед
добрите неслучайни минувачи.
Една къщурка с две липи отпред
ми пречи да го видя и заплача.
А тя е длан, протегната към мен.
История, в която съществувам;
в която сладолед е забранен
и въпреки това си ми е хубаво.
Отвън ме дебне лепкава мъгла,
чиито правила не са ми ясни.
С притворство и престорена тъга,
с целувка и с ласкателство за „здрасти“
пробива същността ми този свят
и просто няма начин да ме пусне.
Прегърната от автентичен ад,
изгарям в отпечатъци от устни.
© Елена Биларева All rights reserved.
"Отвън ме дебне лепкава мъгла,
чиито правила не са ми ясни.
С притворство и престорена тъга,
с целувка и с ласкателство за „здрасти“