elenabili (Елена Биларева)
297 2389
11.02.2018 г., 22:29 ч.

Прозрение 

  Поезия » Философска
979 7 9

Живея със такъв наивитет,

какъвто и Сервантес не познава.

Светът е сляп, нo знае две и две.

И съществува без да се раздава.

 

Подкупва със специален сладолед

добрите неслучайни минувачи.

Една къщурка с две липи отпред

ми пречи да го видя и заплача.

 

А тя е длан, протегната към мен.

История, в която съществувам;

в която сладолед е забранен

и въпреки това си ми е хубаво.

 

Отвън ме дебне лепкава мъгла,

чиито правила не са ми ясни.

С притворство и престорена тъга,

с целувка и с ласкателство за „здрасти“

 

пробива същността ми този свят

и просто няма начин да ме пусне.

Прегърната от автентичен ад,

изгарям в отпечатъци от устни.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??