8.11.2025 г., 16:19

Прозрение

375 5 8

Един разбойник поговори с мен

за светлото и тъмното в живота.

За злобата на днешния ни ден

и своята пътека към Голгота.

 

Как седнал на нелепия си трон

Светът ни съди, без да ни познава.

И кани ни на своя маратон,

за купата на преходната слава.

 

И ние към заветния финал,

препускаме на своята талига.

Животът всички карти е раздал,

и дърпа ни с невидима верига

 

към лоното на всяка земна страст,

с която е привързано сърцето.

Но силата завинаги е в нас,

да скъсаме, да разсечем въжето.

 

Животът утре, кани ни на бал!

Но аз ви моля, просто не ходете.

За други да е този карнавал,

а ние да събираме конфетите.

 

Горчивата си чаша да изпием

от ходене да си строшим краката.

Каква е ползата да придобием

Света, ако погубим си душата!?

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...