Feb 23, 2020, 9:58 PM

Прозрение

  Poetry » Other
1.2K 5 9

Не си  наричам 
падащи звезди,
не търся 
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, 
не кръстосвам пръст
щом черна котка 
пътя ми премине.
Отчайващо се срутва 
всеки план
по моите капризи 
нареден. 
Уж правя сметки, 
хвърлям пасианс,
но зная - 
на съдбата съм във плен.
Подвластна съм -  
на всеки полъх тих
на вятъра съдбовен – 
трепетлика...
Живях до днес - 
хляб ядах, вино пих...
Прозрях - 
каквото Господ 
ми повика...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!🍀
  • Поздравления! Хубав стих!
  • Простичко и мъдричко . Както винаги. В две думи - цяла една житейска философия. Не знам как ти се получава. Но ти се получава .
  • Благодаря ви! Мариана, Дени, Данаил, Вики, Стойчо, Mariana! Благодаря за вниманието.
  • Прекрасно!
    ...
    Пакетираме мечти
    Пращаме по пощата с етикет - чупливо
    Защо не се съпротивляваме?
    Никой няма да знае какво се случи с нас..

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...