Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва,
не кръстосвам пръст
щом черна котка
пътя ми премине.
Отчайващо се срутва
всеки план
по моите капризи
нареден.
Уж правя сметки,
хвърлям пасианс,
но зная -
на съдбата съм във плен.
Подвластна съм -
на всеки полъх тих
на вятъра съдбовен –
трепетлика...
Живях до днес -
хляб ядах, вино пих...
Прозрях -
каквото Господ
ми повика...
. Както винаги. В две думи - цяла една житейска философия. Не знам как ти се получава. Но ти се получава .
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
