Прозрение
Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва,
не кръстосвам пръст
щом черна котка
пътя ми премине.
Отчайващо се срутва
всеки план
по моите капризи
нареден.
Уж правя сметки,
хвърлям пасианс,
но зная -
на съдбата съм във плен.
Подвластна съм -
на всеки полъх тих
на вятъра съдбовен –
трепетлика...
Живях до днес -
хляб ядах, вино пих...
Прозрях -
каквото Господ
ми повика...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
