23.02.2020 г., 21:58 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
815 5 9

Не си  наричам 
падащи звезди,
не търся 
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, 
не кръстосвам пръст
щом черна котка 
пътя ми премине.
Отчайващо се срутва 
всеки план
по моите капризи 
нареден. 
Уж правя сметки, 
хвърлям пасианс,
но зная - 
на съдбата съм във плен.
Подвластна съм -  
на всеки полъх тих
на вятъра съдбовен – 
трепетлика...
Живях до днес - 
хляб ядах, вино пих...
Прозрях - 
каквото Господ 
ми повика...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!🍀
  • Поздравления! Хубав стих!
  • Простичко и мъдричко . Както винаги. В две думи - цяла една житейска философия. Не знам как ти се получава. Но ти се получава .
  • Благодаря ви! Мариана, Дени, Данаил, Вики, Стойчо, Mariana! Благодаря за вниманието.
  • Прекрасно!
    ...
    Пакетираме мечти
    Пращаме по пощата с етикет - чупливо
    Защо не се съпротивляваме?
    Никой няма да знае какво се случи с нас..
  • Браво!
    Поздравления!
  • Колко ли го забавляваме с плановете си Поздрави!
  • Прекрасно е, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Много ми хареса ⭐️
Предложения
: ??:??