alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Aug 20, 2008, 10:24 AM

Прозрение 

  Poetry » Love
672 0 14
 

Прозрение

 

Уж отворих сърцето си

само за теб,

а пък целият свят

влезе вътре.

Оттогава до днес,

то е Ноев ковчег

сред потопа

на помисли мътни.

 

Хич не вземай това

за детинска игра

и невинно

не ми се усмихвай.

Възприех те с любов,

като собствен свой грях,

за когото

си нямам молитва.

 

И сега как ме виждаш

претъпкан със свят,

още обич

да седна да прося.

Уж съм слязъл от кръста,

но в душата си с яд,

продължавам

на гръб да го нося.

 

И вървя по земята

с товара си - кръст.

Все към петък.

Към рáзпети петък.

Не жалете ме.

Даже сочете ме с пръст.

 

Боже, колко е

грешен човекът!

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??