Прозрение
Прозрение
Уж отворих сърцето си
само за теб,
а пък целият свят
влезе вътре.
Оттогава до днес,
то е Ноев ковчег
сред потопа
на помисли мътни.
Хич не вземай това
за детинска игра
и невинно
не ми се усмихвай.
Възприех те с любов,
като собствен свой грях,
за когото
си нямам молитва.
И сега как ме виждаш
претъпкан със свят,
още обич
да седна да прося.
Уж съм слязъл от кръста,
но в душата си с яд,
продължавам
на гръб да го нося.
И вървя по земята
с товара си - кръст.
Все към петък.
Към рáзпети петък.
Не жалете ме.
Даже сочете ме с пръст.
Боже, колко е
грешен човекът!
© Александър Калчев All rights reserved.
