Прозрение
ПРОЗРЕНИЕ
Видях сълза в окото на палач
и маска на лицето на приятел,
усмихнато лице, обвито в здрач.
Видях лика си, но съвсем за кратко
във твоята пътека да върви
наред със твоя лик, безбожна жено.
Почуствах се за миг щастлив,
за повече не ми остана време.
Прекрачих хоризонта, а отвъд
отново твоята безкрайност се разстилаше –
и пак любов, и пак на съд,
и аз ще съм виновен пак, разбира се,
защото с прошка е откърмена душата ми
и с песен във несбъднатите дни.
Аз може да остана без приятели,
но без теб – едва ли ще съм жив?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
