Прозрение
ПРОЗРЕНИЕ
Самотна сянка в сивото наднича…
Завръщане –
в мътилката на здрача.
И шепот –
неосмисленосебичен.
Глух шепот на разплакано момиче.
Молитвенопремислено присъствие –
в отсъствие на лятото забравено.
По стълбица –
светлинно озарение –
Душата ми в безбрежието тича.
Пространството –
с ухание на зима –
насича самотата с тъмни мълнии.
Налива студ в огнището посърнало…
И огънят –
набъбнал грях и леден дъх –
замира – във предчувствие дъждовно.
Спасение –
в тръпчивото разместване
на пластове –
безумие и сълзи –
под купола на времето отровно.
Пиянство –
сноп надежди и съмнения…
Пробудено осъмване –
пред срутване…
Самотна сянко,
миг, но те завръщам.
Прозрение –
за липсващата същност.
© Донка Василева All rights reserved.
