Прпиляна любов
Мислиш се за много надарен,
А си толкова обикновен,
Защо накарах те да вярваш,
Че си всичко ти за мен?
Сега е друго, трудно е нали,
Когато няма кой да те дари,
Със чувството че ти принадлежиш,
На този, който можеш да простиш.
Ти вярваш че си много силен,
Но всъщност отвътре изгаряш от яд,
Аз виждам как блика гнева ти обилен,
Винаги аз съм причината, нали? - няма как...
Блуждая в мечтите ти, дори във съня,
И колкото и да се опитвам да възстановя,
Любовта която погубих, тъй леко, с ръка,
Дали искам всъщност ... тази тъга?
***
Как не разбра, какво е любовта,
Писна ми да обяснявам, цял живот....това,
Вечност, сила, прошка...в болка и самота,
Да почувстваш живота, това е любовта!
Имам ли сили да те уча вече,
Пропилях си целия живот за теб,
Открих те, беше мъничко човече,
А сега, ме изхвърляш за смет...
Как искаш да не търся, на друго място любовта,
Как искаш да не моля, да получа аз това,
За което винаги мечтала съм, за което и живея,
И което не намерих с теб, а исках толкоз да успея...
Да те науча да обичаш, както аз обичах преди,
Сега е трудно, защото много ме боли,
Чувствам се празна, любовта отлетя,
Търся я, чакам я, за да я спася..../за да се спася/
Но не мога...защото умря завинаги и жестоко,
Ти я уби, подигра се, прониза ме дълбоко,
Толкова време чаках да се събудиш от съня,
Толкова се надявах да ме дариш с любовта.
© Селена All rights reserved.
