Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва,
но го отминавах с новия си полет.
На път бяха крилете ми да се прекършат,
но идваше все нова и нова пролет.
Депресии ме сваляха подло на колене,
но и в тях аз все светлината търсех.
Ту черно, ту искрящо бе мойто небе
но аз на земята добрината си ръсех. ...