Oct 1, 2012, 11:58 AM

Пръст и светлина 

  Poetry » Phylosophy
963 0 8

 

Пръст и Светлина

 

 

Унесено-отнесена,

разсеяна и разпиляна,

в гората тялото ми крачи,

духът ми плува на мечтите в океана.

Листа, танцуващи дервиши,

завихря вятърът край мене.

Високо някои политат,

а други падат примирено.

Защо съм тук и накъде отивам?

Какво съдбата ми е отредила?

Ще се издигна ли във висините,

или пътека ще постилам?

 

Харесва ми да вдъхвам мириса на влажна пръст

и да докосвам кадифето на мъха.

Очите ми се спират на зелената трева,

опияняват се от пъстрите одежди на цветята,

събрали слънчево-небесна красота.

 

Харесва ми и без посока да се рея,

да следвам порива на вятъра игрив.

Харесва ми да съм отвеяна,

отнесена от океан мечти.

Харесва ми как осъзнавам,

че аз съм Дух и Светлина.

Харесва ми, че имам Тяло,

което сеща студ и топлина.

 

Харесва ми да знам,

че тялото ми пръст ще бъде някой ден.

Пръстта ще се покрие подир време с мъх,

трева и слънчево-небесна красота.

 

Това съм аз и там отивам.

Във океана от мечти и Светлина.

Пръстта ще бъде пръст отново,

за да се слея с Вечността.

 

 

 

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??