Пръст и светлина
Пръст и Светлина
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана.
Листа, танцуващи дервиши,
завихря вятърът край мене.
Високо някои политат,
а други падат примирено.
Защо съм тук и накъде отивам?
Какво съдбата ми е отредила?
Ще се издигна ли във висините,
или пътека ще постилам?
Харесва ми да вдъхвам мириса на влажна пръст
и да докосвам кадифето на мъха.
Очите ми се спират на зелената трева,
опияняват се от пъстрите одежди на цветята,
събрали слънчево-небесна красота.
Харесва ми и без посока да се рея,
да следвам порива на вятъра игрив.
Харесва ми да съм отвеяна,
отнесена от океан мечти.
Харесва ми как осъзнавам,
че аз съм Дух и Светлина.
Харесва ми, че имам Тяло,
което сеща студ и топлина.
Харесва ми да знам,
че тялото ми пръст ще бъде някой ден.
Пръстта ще се покрие подир време с мъх,
трева и слънчево-небесна красота.
Това съм аз и там отивам.
Във океана от мечти и Светлина.
Пръстта ще бъде пръст отново,
за да се слея с Вечността.
© Мария Маринова All rights reserved.
