Светлина мъждука тъжно

на скалите, далеч от прибоя.

В спомени назад се връщам,

там помоли ме да стана твоя.

...

Там вълните мокреха краката,

възбуждаха и всички сетива.

Напираше в душата радост непозната.

... Опъна на лъка мократа тетива.

Право в сърцето ми изпрати

с думи, пясък и вода,

рисуваше ми замъци в позлата...

На тронната ми зала в душата

кода разгада.

И чувах нейде неизвестно

музика в моята душа.

Огромен, позлатен оркестър -

цигулки, флейти, виончело...

всяка фибра всмукваше звука.

Конен тропот кат в уестърн,

рицар в дуел умело

извоюва свойта свобода.

Руски бал и много танци

и после, изведнъж,

бедното момиче с менци

пренесе ме из цъфналата ръж.

Картини в съзнанието си рисувах,

пренасях се нишир и длъж,

представях си, мечтаех и умувах

за живота предстоящ с моя мъж.

...

Ти затвори ми очите с длани,

посочи пътя за напред.

Говореше ми думи неразбрани,

казваше, че всичко е наред.

"Пристигнахме" - отвьрна ти

и нежно ме погали по лицето.

Морски бриз в ушите ми шепти,

пееше любовна песен.

Казваше - за мене си мечтал,

доведе ме далече от прибоя,

подари ми пръстен с опал,

помоли ме да стана твоя.

В този миг душата ми разнежи,

разбушуваха се в мене всички чувства.

Гледаше ме с поглед нежен,

обгьрна кръста ми с ръка изкустно.

Любеше ме на скалите,

там, сред морска пяна.

Над нас прелитаха орлите,

не подозирах твоята измяна.

...

Мислех си, че всичко е вьлшебство,

че вълшебен е светът за нас.

Вълшебно бе и мойто детство,

споделено с теб до сетен час.

А твоятя стрела заби се

с ужас право в гърба.

От болка аз крещя: "Върви си",

не заслужаваш и една сълза.

...

Онзи ден, сред много страст,

паднал пръстена с опал.

Погледът, изпълнен с власт,

гледаше без капка жал.

...

И ето, там, насред скалите,

светлина мьждука тьжно,

пред свидетели - орлите

спомени назад ме врьщат.

Илюзия ли всичко беше? -

през сълзи аз шептя.

Нали в любов се ти кълнеше,

а с орлите отлетя.