Нещо от сърцето отлитна
като прелетна птица към юг
и аз я търся и питам -
дали някога ще се завърне тук...
Аз чакам, за да я погледна в очите,
да ù задам въпроса един:
Как можа, ей така, мълчалива...
точно сега да се изпари като дим...
Стоя глуха, няма и празна,
въздишам, къде ли е тя?
Щом днес отлита, кога ще се върне,
аз някъде търся птицата на любовта!