Ти си птицата, която кацна до мен...
Беше уморена и имаше нужда да подредиш перата си,
да подредиш и мислите си, преди да отлетиш отново.
Аз протегнах длан
и, понеже клъвна жадно от моите чувства,
за миг помислих, че ще останеш.
Дълго ми разказва всичко,
почти всичко, което си видяла,
а, когато те погалих, се сгуши, сякаш се колебаеше.
Опитах се да те притисна силно,
обещах ти хубави мечти, които си сънувала.
Бях като дивия вятър, ...