Птица
Ти си птицата, която кацна до мен...
Беше уморена и имаше нужда да подредиш перата си,
да подредиш и мислите си, преди да отлетиш отново.
Аз протегнах длан
и, понеже клъвна жадно от моите чувства,
за миг помислих, че ще останеш.
Дълго ми разказва всичко,
почти всичко, което си видяла,
а, когато те погалих, се сгуши, сякаш се колебаеше.
Опитах се да те притисна силно,
обещах ти хубави мечти, които си сънувала.
Бях като дивия вятър,
който ти е помагал,
но и... плашил.
Можех ли да заместя топлината на слънцето?
Можех ли да бъда просторът,
който те мами с хиляди надежди?
Един ден разтворих обятия,
а може би ти реши така и полетя,
направи няколко кръга,
върна се, за да те целуна
и се загуби.
Болката ми беше нищожна
в сравнение с твоята радост
от новите очаквания.
Лети, скъпа!
Лети, лети, лети...
© Иван Иванов All rights reserved.
Красива всеотдайност!!!