Птица
Една ранена птица повалена
от злото, ненадейно - на земята,
притихнала е, притеснена -
ще усети ли отново свободата?!
Тя рееше се волно във простора,
кръжеше над полета, планини,
надбягваше се с вятъра - на воля,
огласяха й песните - слънчевите дни!
Но... чу се екот в тишината,
болка прониза я, сърцето се сви,
тя тупна на меко, в тревата,
очи притвори и се спотаи!
Денят... и другия, отминаха бавно,
тя понечи да раздвижи крила,
един човек, разхождаше се явно,
забеляза я - и в пазвата си я прибра.
Помощта си даде й - и ето,
един ден тя крила размаха,
почувства се, пак - свободно, сърцето,
издигна се и за благодарност -
чуруликайки, помаха!
© Pepi Petrova All rights reserved.
