PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4748
10.02.2017 г., 13:39 ч.

Птица 

  Поезия » Друга
427 4 3

Една ранена птица повалена

от злото, ненадейно - на земята, 

притихнала е, притеснена - 

ще усети ли отново свободата?! 

 

Тя рееше се волно във простора, 

кръжеше над полета, планини, 

надбягваше се с вятъра - на воля, 

огласяха й песните -  слънчевите дни! 

 

Но... чу се екот в тишината, 

болка прониза я, сърцето се сви, 

тя тупна на меко, в тревата, 

очи притвори и се спотаи! 

 

Денят... и другия, отминаха бавно, 

тя понечи да раздвижи крила, 

един човек, разхождаше се явно, 

забеляза я - и в пазвата си я прибра. 

 

Помощта си даде й - и ето, 

един ден тя крила размаха, 

почувства се, пак - свободно, сърцето, 

издигна се и за благодарност - 

чуруликайки, помаха! 

 

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъди здрав и вдъхновен! Благодаря!
  • Благодаря, Веси_Еси! Обичам щастливия завършек (кой ли не го обича), особено ако зависи от мен, но всъщност зависи и от вътрешната нагласа на човек когато твори и емоциите, които иска да пресъздаде.
  • Много хубав стих, Пепи! Напомни ми за една друга птица с "прекършени крила" - стих, който написах преди повече от година. За разлика от "онази" птица, обаче, тук финалът е оптимистичен. Поздравления!
Предложения
: ??:??