Apr 24, 2010, 10:31 AM

Птица с пречупени криле

  Poetry
712 0 2

Изгубена в предълбокото море,

което всъщност е моята душа,

като птица с пречупени криле

опитах и опитвам да летя.

 

Защото там, в безкрайното небе,

там горе, в облаците бели,

ще открия своето сърце

и тези, дето преди мен са отлетели.

 

Лутам се в мрака на нощта,

вечна нощ и непрогледен мрак.

И безкрайна, тежка тишина…

Опитвам пак, и пак, и пак

 

да открия път към светлината,

път към светлото небе.

Защо пречупиха ми се крилата?

Потънах в предълбокото море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...