В тишината се чуваше ехо,
долавям го тъй бегло, едва.
Излизам навънка и ето -
чувам птичка да пее сама.
Пее! И небето се смрачава.
Пее! И започва да вали.
И сякаш тя сама се отегчава,
и сърцето - малко, я боли.
С такава болка лее свойте песни,
едва се чува. Може би тъжи
за свойта птичка, принц чудесни,
който, болен, под краката й лежи.
© Даниела Илчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
