В тишината се чуваше ехо,
долавям го тъй бегло, едва.
Излизам навънка и ето -
чувам птичка да пее сама.
Пее! И небето се смрачава.
Пее! И започва да вали.
И сякаш тя сама се отегчава,
и сърцето - малко, я боли.
С такава болка лее свойте песни,
едва се чува. Може би тъжи
за свойта птичка, принц чудесни,
който, болен, под краката й лежи.
© Даниела Илчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
