В тишината се чуваше ехо,
долавям го тъй бегло, едва.
Излизам навънка и ето -
чувам птичка да пее сама.
Пее! И небето се смрачава.
Пее! И започва да вали.
И сякаш тя сама се отегчава,
и сърцето - малко, я боли.
С такава болка лее свойте песни,
едва се чува. Може би тъжи
за свойта птичка, принц чудесни,
който, болен, под краката й лежи.
© Даниела Илчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
