Не е учила ноти, нито солфеж
нито е пяла пред пълни зали.
Чурулика и буди в нас копнеж
птицата, пее и душите ни гали.
На песента и не пляскат с ръце
нито пък тя след това се кланя.
Но пролетно трепва моето сърце
и на танц ми се иска да я поканя.
Пее, скрита там, между клоните
и няма прожектори нито слава.
Но песента и дълго ще помните,
защото като нея няма такава.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
