Feb 2, 2015, 5:56 PM

Птиче

1K 0 0

 

О, моя спътнице,

о моя душо,

дали да ти кажа

колко те обичам лудо

 

колко много съм със тебе –

цял изпълнен; в цялото

и на парчета време,

с което съм със тебе;

 

колко много мисля,

ти тука си

            със,

                   до

                        и во мене –

когато мисля за тебе,

когато пиша до тебе;

 

никой няма да може

           да ме разбере,

никой който не е бил

   затворен като мене;

 

като птиче във кафез,

но птиче което само

е дало сърцето си на тебе Еми...

 

24.05. 2012

ЦПЗ „Сточна гара”, София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Тоцев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...