Птиците се любят пролет...
Стара рана си припомням -
Много... много ме боли!
Как в разцъфналите клони
бяхме само Аз и Ти!
Ти бе птица - сладкопойна!
Аз бях мокрото врабче...
С дъх от идващата пролет
си подадохме ръце!
Двама тръгнахме в гората,
из стърнища и блата...
Бях без чувство под перата
и не знаех да летя!
Можех само - да прелитам
над изсъхналите клони...
А аз мечтаех... да опитам -
да летя над небосклони!
И литнах с теб почти нагоре,
полетях за миг... за два!
Ти прегърна... Развигора*
над красивите поля...
Вятърът... ти бе в крилата,
чудна песен ти запя!
С волни птици в небесата
надалеч се запиля...
Падах дълго... от небето...
Кацнах в калните гори.
Точно в храстите, където
капе дъжд и все вали!
И страхът от този “полет”
днес е в моята душа! -
Птиците се любят пролет,
а аз не мога да летя!
*Развигор - Южен пролетен вятър.
© Yuri Yovev All rights reserved.
