Птиците умират сами...
Защо смутено поглед свеждаш,
щом срещна твоите очи?
Защо обзема ме такава нежност
и нещо във сърцето ми трепти?!
Нима не можеш да отгатнеш,
че ти си в моите мечти?
Че всяка нощ едно момиче
не може дълго да заспи.
Защо покоя ми смущаваш,
защо ме караш да не спя?
Защо не мога да разкрия
пред тебе своята мечта?
Лутам се като самотна птица,
пред мен са твоите очи.
Живея аз така самичка -
в живота двама са, нали?
За тебе аз не съществувам
и бледия ми образ знаеш ти.
Какво от туй, че те сънувам?
А сънищата просто са мечти...
Аз свойта обич няма да разкрия,
макар да страдам много дни.
В един роман прекрасен аз съм чела,
че “птиците умирали сами”.
© Бубинка All rights reserved.
