Пукнатина
По повод "Ад" на Данте Алигери.
Над бездната, се носи смрад.
От нея, блика тъмен огън.
Разпуква се земята в опън,
а в пукнатото – смъртен страх.
Надолу, е земята неспокойна.
Надолу, е съдбата непристойно
разголена.
А в тази голота нестройна,
кърви ужасно,
ябълката на раздорите –
разпорена.
Ти, спри до тук!
Не слизай в дълбините!
Ти спри се тук!
Надолу с танц нощта,
безмилостно изтрива от душите,
гнева на Горната земя.
Това е истинска наркоза.
Това е смърт...
Макар красива
в съня ти,
да изглежда роза –
все пак,
остава си,
бодлива.
Затуй, се спри!
Не слизай в дълбините!
И спри се тук!
Надолу в танц нощта,
завинаги изтрива от душите,
дори най-светлите неща.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
и затова мислиш, че то не е поводът. 
