Пукнатина в зимната тишина
Бял сняг покрива горския хълм,
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега,
стъпките ѝ – едва доловими,
в очите ѝ мир, в сърцето тъга,
а над нея звезди светят въртеливи.
Вятърът шепне своите песни,
всяко дърво мълчаливо трепти,
светът е спокоен, чист и чудесен,
сякаш времето е спряло дори.
Но мигом пронизва въздуха вик,
екот отеква, живот се прекършва,
снегът под сърната е погълнат и тих,
от свят бял, станал е кървав и жал.
© Vladislav Iliev All rights reserved.
