26.12.2024 г., 2:37

Пукнатина в зимната тишина

478 0 1

Бял сняг покрива горския хълм,

тишина обгръща всяко дърво,

светът е замръзнал в кристален сън,

пухкава дреха за зимно платно.

 

Сърничка крачи леко в снега,

стъпките ѝ – едва доловими,

в очите ѝ мир, в сърцето тъга,

а над нея звезди светят въртеливи.

 

Вятърът шепне своите песни,

всяко дърво мълчаливо трепти,

светът е спокоен, чист и чудесен,

сякаш времето е спряло дори.

 

Но мигом пронизва въздуха вик,

екот отеква, живот се прекършва,

снегът под сърната е погълнат и тих,

от свят бял, станал е кървав и жал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vladislav Iliev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...