yotovava (Валентина Йотова)
2706 22910
Jan 22, 2014, 10:18 PM

Пукнатини 

  Poetry » Phylosophy
654 0 10
Аз цяла нощ държах ръката
на най-заклетия си враг.
Вода му носех, свещ припалвах,
притулях зейналия праг.
– Простено ли е? – той простена
в мига преди да замълчи.
И мигом цялата вселена
изригна в моите очи.
– Бъди простен, покоят нека
те стигне! – И обзе ме хлад.
Дали така спасих човека
у мен, или сдобих се с брат? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??