Пукнатини
Аз цяла нощ държах ръката
на най-заклетия си враг.
Вода му носех, свещ припалвах,
притулях зейналия праг.
– Простено ли е? – той простена
в мига преди да замълчи.
И мигом цялата вселена
изригна в моите очи.
– Бъди простен, покоят нека
те стигне! – И обзе ме хлад.
Дали така спасих човека
у мен, или сдобих се с брат?
Сега съм скитник без посока,
сега съм конче без юлар.
Защото мразех. И се молех.
Но да кълна не съм посмял.
Разкъсах се на две посоки.
И не погледнах ни в една.
И сам съм кръст. И сам съм Господ.
А подир мене – тишина!
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и вълнуващо!
-
Навлязла си в най-дълбокото.
Поздравления за философската творба, Валя! -
Бях отново...
-
силно и мъдро!
-
Поздравявам те за този стих облечен в тази фина философия.
Финала много ми хареса! -
Чудесно стихо, Валя!Поздравявам те!
Оценявам го по достойнство!
Хубав ден и поздрав от мен! -
Поставяш трудни и измъчващи човешката душа въпроси в този дълбок стих!
Поздравления! -
Много силно послание, Валя!
Чак засяда в гърлото...
А след финала... само се мълчи...
Благодаря ти за Поезията!!! -
Разкъсах се на две посоки.
И не погледнах ни в една.
И сам съм кръст. И сам съм Господ.
А подир мене – тишина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
valia1771 (Ивон )
Eia (Росица Танчева)
dinko1963 (Динко )
Sanvali (Санвали )
A99 (Росица)
koli4a (Никола Апостолов)
Ена (Елена Гоцева)
Barona38 (Ивайло Терзийски)