Mar 31, 2023, 9:54 AM

Пустинна магия

Poetry » Landscape, Philosophical

1.2K 13 12

Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.

Нощта тихо стъпва на пръсти,
небето ляга на земната гръд.
Съзвездия светят толкова дръзки,
тишината притихва, стаила е дъх.

Бедуини в мълчание палят огньове,
ухае на чай, кардамон... имат малки мечти.
Да легнат гърбом на пясъчно ложе,
да заспиват завити с небе и звезди.

Времето спряло е, сяда до огъня,
намества в агала прашна куфия.
Проблясва жаравата, разпалва я полъха...
пустинна приказка - пустинна магия.

Скалите...
ех, тези ваяни с векове великани,
небрежно пръснати от ръката на Бог...
да пазят пустинния рай са избрани -
те вдъхват, те дават, те са... Живот!

23.03.2023г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Красива творба! Поздравления!

2023-06-05T22:11:04+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Много точно си подбрала името на стихотворението, Теди! Пясъчна магия! И думите са топли като пясъка. Представих си цялата магична картина. Много ми хареса!

2023-04-02T01:20:20+03:00
r_iva (Райна Иванова)

Много хубаво и образно!

2023-03-31T22:20:09+03:00
Миг31

Шехерезада .......и точка! Дръп косица пък!

2023-03-31T19:32:02+03:00
織工夢の (Акеми Йошида)

Не е като да не съм ходила там но друго си е да го видиш уловено от добър фотограф. Поздравления за стихотворението и фотографиите.

2023-03-31T11:28:21+03:00