Пустинна магия
Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти,
небето ляга на земната гръд.
Съзвездия светят толкова дръзки,
тишината притихва, стаила е дъх.
Бедуини в мълчание палят огньове,
ухае на чай, кардамон... имат малки мечти.
Да легнат гърбом на пясъчно ложе,
да заспиват завити с небе и звезди.
Времето спряло е, сяда до огъня,
намества в агала прашна куфия.
Проблясва жаравата, разпалва я полъха...
пустинна приказка - пустинна магия.
Скалите...
ех, тези ваяни с векове великани,
небрежно пръснати от ръката на Бог...
да пазят пустинния рай са избрани -
те вдъхват, те дават, те са... Живот!
23.03.2023г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
