Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти,
небето ляга на земната гръд.
Съзвездия светят толкова дръзки,
тишината притихва, стаила е дъх.
Бедуини в мълчание палят огньове,
ухае на чай, кардамон... имат малки мечти.
Да легнат гърбом на пясъчно ложе,
да заспиват завити с небе и звезди. ...