Пустинна роза
Вървя през пустинята и потъвам
в оазиса на своите мисли...
капсулирам ги в капсула на времето
и ги заключвам на дълбоко в душата...
Разкъсвайки сърцето ми до болка...!
...Тогава съм облачно дъждовна
и мислите които ме разкъсват
си отиват, сълзи живота и не спира...
В клетката която самата се заключих!
Понякога изгубвам се в мислите,
разнищвам ги на хиляди частици
и пясъчен часовник стискам в дланите,
където пустинно тихо, днес изтичат дните ми.
С кървящи рани думи не изречени
които парят, там дълбоко в душата!
И все с надежда търся смисъла
и се надявам, борбата в мене
да разчупи клетката на хиляди парчета!
Улавям се в мига на светли истини,
които ме повеждат все нагоре,
в търсене на светлината!
Където всичко е кристално чисто,
сълза изплака на в дланите на дните...
Сега вали! Ах, как вали в мене!
Тъй силно, буреносно и проливно
в окото съм на бурята която ме откъсва
от заспалата ми в клетка - същност...
Но този дъжд напоява в мене –
пустинята в душата която ме изгаря...
В очакване на онзи миг когато,
всичко в мен ще разцъфти отново!
И вятъра с нежни длани ще погали –
душата ми и мислите ми нови...
И знам, че има брод ако успея,
секундата да уловя за златната и нишка,
и да задържа мига при себе си...
Тогава се усмихвам и си пея!
А радостта при мене коленичи!
И с поглед озарен, обгръщам
аз всемира и тъй е хубаво,
и съм щастлива!
Когато музата при мене долети
с вълшебни думи и сътворявам,
приказни вълшебства!
Тогава стихвам!
А мислите се ронят –
като пустинна роза
в прегръдката на вятъра!
© Катя All rights reserved.
