Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая,
всичко постепенно избледнява,
погледът ми губи очертания,
ден със светлината се прощава.
В този миг се сливам с всички хòра,
плачещи сами, до изнемога,
тихо зад прозореца затворен
като жар стопили своя огън. ...