Jan 11, 2020, 7:29 PM

Пясък

  Poetry
671 0 0

ПЯСЪК

 

Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.

 

Силата ти само в добрината търсих.
Смятах – светлина е в човешкия ни път,
трохички Любов в душите ви ръсих,
създавах топлина, уют в семейния ни кът.

 

Но недостатъчно оказа се в този свят
комерсиален, злобен и безцеремонен,
когато всичко се продава, за да си богат,
а пясък, сипещ се, е копнежа ти духовен.

 

11 01 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...